Крем-супа от мечи лук

300гр мечи лук, левурда или Allium ursinum
2 средно големи картофа
6-7 скилидки чесън
литър вода
1 кубче зеленчуков бульон
сол, мъничко пипер
100мл течна, млечна сметана
1 равна с. л царевично нишесте

Измива се, почиства, подсушава и нарязва на ситно мечият лук. Обелват се картофите, нарязват на малки кубчета. В подходяш съд се изсипват, добавя се вряща вода, кубчето бульон, пресованите чеснови скилидки. Когато поомекнат картофите, всичко се пасира. Сметана, овкусена с мъничко сол и пипер, се разбърква внимателно с нишестето, така че да не се получат бучици и с тази смес се затройва супата. След минута се отстранява от огъня.

Киш с мечи лук

300гр многолистно тесто
100гр левурда/мечи лук
50гр настърган на ренде кашкавал
200гр фина извара
100гр шунка
3 яйца
сол, пипер

Мечият лук се измива, подсушава, нарязва на ситно. Яйцата се разбиват на пяна със солчица и пипер. Смесват се до хомогенност с изварата. Добавя се настъргания кашкавал и ситно нарязаната шунка. Добавя се и мечия лук.
Форма с диаметър 28см се намазнява добре и застила с разгънатото многолистно тесто, трябва да има и около 2-3см кант. Набучква се тук-там тестото с вичлица. Изсипва се плънката, заравнява се и се пече на средна скара, 200°C, до златистовокафяви тестени ръбчета. Охлажда се леко върху решетка и сервира топличко със супичка, яйрян или хладна бира/бяло вино.

Вита карамелена торта

Преди няколко дни имах удоволствието да се срещна отново с Йоли - винаги мила, ведра и усмихната, страшно готина и артистична, изключително очарователна и талантлива! Един истински творец и виртуоз, както в музиката, така и в кухнята :-)



За нейното идване направих витата карамелена торта:



Исках да пасне на гостенката ми, както с визия, така и на вкус.





За тестото:

9 жълтъка
4 белтъка
100гр. захар
80гр. брашно
20гр. пшеничено нишесте
2с.л ситно смлени бадеми

Разбъркват се жълтъците с лъжица захар. Белтъците се разбиват на сняг с останалато количество захар. Към тях постепенно се прибавят жълтъците. След това към сместа се прибавя леко и постепенно пресятото брашно и нишестето. Последно се добавят смлените бадеми. Мъничка част от тестото се отделя, разпределя се в кръг с диаметър 22см - за основен блат на тортата. Останалото се изсипва в тава с размери 40х30см застлана с готварска хартия. Пече се на средна скара в предварително загрята фурна 230°C-240°C около 8-10мин. Когато е готово тестото се обръща върху влажна кърпа, хартията се маха и завива на руло. Охладено се намазва с предварително направения крем:

Крем-пълнеж:

250гр маскарпоне light
250мл течна, млечна сметана
1 фиксатор за сметана
400гр варено (карамелизирано) кондензирано мляко
2с. л смлени орехи
6 листа желатин (пакетче прахообразен на Dr.Oetker)

Сметана с фиксатора се разбива. Смесват се и разбъркват до хомогенизиране маскарпонето, карамелизираното кондензирано мляко, после и смлените орехи. Прибавя се сместа към разбитата сметана. Натопеният и набъбнал в студената вода желатин се втечнява на слаб огън и добавя с внимателно разбъркване към крема.
Разрязва се блата на 5 ивици: дължина 40см и ширина 6см. Намазва се с крема и изиците се завиват спираловидно върху основата. Стяга се в регулираш се тортен ринг и оставя за ден в хладилник да стегне.

Бележка: аз забравих да пулверизирам блатовете с прясно мляко, както правя обикновено, когато в крема няма извара (или е малко количество) и има желатин. Затова блатовете ми станаха по-сухички. Препоръчвам да се пулверизират с хладко прясно мляко - винаги от страната, върху която се полага крема.

Тортата се намазва с маслен крем, покрива се с фондан.
Получавам запитвания как точно (понякога и оплаквания за трудности при покриване на тортата с т.нар. 'чаршаф') и има ли някаква тънкост за избягване на набирането, нагъването, набръчкването на фондановото покритие. Най-напред трябва да се положи слой маслен крем, който да се заглади добре. После се разточва фонданът, предварително позатоплен между дланите. Аз разточвам върху добре опънато върху керамичния котлон свежо фолио - не е необходимо нито нишесте, нито пудра захар за поръсване. Разточвам с метална точилка. Покритието се разточва с диаметър значително по-голям от диаметъра, необходим за покриване на тортата т.е. повърхност + височина на тортен борд. Гънките се разпределят равномерно, без много дърпане, за да не се разтяга излишно фонданът и постепенно приглаждат - по малко от всички страни до пълното им заглаждане.



Едва след това излишното количество от покритието се изрязва и отстранява.

За украсата - нямах точна представа. Исках да е нещо нежно, фино, свежо.
Спрях се на стилизирани, приказни цветя:



Украса семпла и деликатна, но красива, създаваща хубаво усещане и усмивка - точно такова е чувството, когато разглеждам сайта на Ева Тонева. На свой ред имам честта и удоволствието да приема поканата й и да бъда гост в сайта й: уютен, ароматен, изключително вкусен с разнообразието на пити, закуски, ястия и десерти - всички представени с чудесно аранжирани, наситени с цвят и настроение снимки.

Надявам се, че с карамелената торта ще предизвикам читателския ви интерес, заслужа одобрението ви, но също ще допълня представата ви за Йоли и Ева :-)





Пожелавам ведър, здрав и спорен, изпълнен с усмивки и приятни емоции, хубав ден! :-)

Лимонов сладкиш - Lemon-cheesecake & juice ;-)

За тестото:

250гр брашно
150гр студено масло
1 яйце
70гр пудра захар
щипка сол
1с. л лимонов сок
настъргана лимонена кора

Брашното се пресява, прави му се кладенче и в него: пресятата също пудра захар, студеното масло, нарязано на кубчета, яйцето, щипката сол + лимонена кора и лимонов сок. Чевръсто, ако е ръчно, се замесва тесто, което се завива в свежо фолио и остава за час в хладилник. След което се разточва (и в този случай разточвам върху свежо фолио опънато върху керамичния котлон) и добре намазнена 26см-ва в диаметър форма се 'облицова' с него.



За пълнеж:

500гр фина, неовкусена извара
50мл заквасена сметана
50гр крема сирене
вместо заквасена сметана и крема-сирене аз ползвам creme fraiché
2 яйца
1 зрял банан
2с. л пшеничено нишесте
2с. л пудра захар
3 лимона
ванилиева захар

Разбиват се яйцата на пяна, прибавя се ванилиевата захар, изварата, разбъркана с пудра захар, крем-фреш, намачкан с вилица банан, сока от лимоните и малко от 'месцето' им, и последно се гребват 2 лъжици от сместа и в нея внимателно се разтваря до хомогенност нишестето, след което се прибавя и разбърква към останалата част. Изсипва се сместа в намазнена и облицована с тесто форма и се пече на ниво под средната скара, вентилатор, 170°C до готовност (проверява се с метален шиш, ако е необходимо се покрива с алуминиево фолио). Сладкишът се сервира охладен.

От все сърце!

Честит рожден ден, мила майче!



Желаем ти здраве, късмет и с радост те очакваме при нас!



И за да не ти е скучно при пътуването, в началото на юни ще дойдем да те заберем :-)

Живот и здраве!



С тази картичка се включвам в предизвикателството на Двете елши :-)

пп. При интерес и вместо обяснения:

Супа от тиквички (цукини)

3а 2 порции:

200-300гр тиквички (2 средни по големина цукини)
1/2л вода (количеството зависи от индивидуалното желание за гъстота на супата)
сол, подправки - основна за мен в случая, е чесънът
100мл течна сметана
1с.л суха супа (такава, например)
1-2 варени яйца

Тиквичките се измиват, настъргват на едро редне, задушават в подходящ съд. Долива им се горещата вода. Врат до омекване, след което се пасират. Добавя се пресования чесън, сол на вкус, разбърканата в сметаната с мъничко вода суха супа. 1-2 минути и се снема от огъня. Супата се сервира с шайби варено яйце. Много вкусна, 'мързелива' супичка, идеална за лек обяд или вечеря :-)

Пикантини с извара и ядки

Тъй като споменах наскоро думата пица, пък пак ползвах многолистно тесто, днес реших да направя пица - е, направих пикантини с тестото :-)



За тестото:

250гр брашно + още малко за доумесване
15-20гр свежа мая
125мл хладка вода
щипка захар
1ч. л сол
1с. л олио/зехтин

Захарта се разтваря в хладката вода, добавя се натрошената мая и оставя да шупне. Брашното се пресява, прави му се кладенче и в него се изсипва шупналата вече мая. Прибавя се олиото, замесва тесто с добавяне на солта. Меси се до получаването на гладко, хомогенно тесто. Поставя се в намаслен съд, покрива се с кърпа и оставя на топло да втаса. От тестото се накъсват и оформят топчета, приплескват се между дланите, полагат се в предварителено намаслените форми (ползвам kaiser 12er, вдясно на снимката, но може и в мъфинени или тарталетени) и се пълнят с подготвената по време на втасване на тестото смес от:

250гр извара (най-сетне трябва да направя една нормална снимка)
1 яйце
пресни зелени подправки, ситно нарязани (магданоз, копър, див лук, кресон)
1с. л смлени орехови ядки
сол

в средата на всяка пикантинка се бодва по половинка орехова ядка.



Пекат се на средна скара, вентилатор, 200°C до загар на тестените ръбчета.



Пасват прекрасно с бяло сухо вино.

Хапки 'Пица'

Възможно е заглавието да ви подмами и насочи мислите ви в посока италианска пица, но не.. става дума отново за многолистно тесто. И все пак има нещо общо: вкусът ;-)



3а около 12бр.:

пакет (300гр) многолистно (бутер) тесто
дузина шайби траен колбас, салам 'Пиперино'
шепа настърган кашкавал
1-2с. л лютеница или гъсто доматено пюре
мазнинка за формите

Тестото се разгъва, изрязват се кръгчета от него, с диаметър малко по-голям от дъното на мъфинените форми. А те се намазват с мазнинка и във всяка се поставя тестено кръгче, което се намазва лекичко с лютеница, върху него се полага шайба салам и щипка настрърган кашкавал. Бутерките се пекат на средна скара, в предварително загрята на 200°С фурна. Могат да се сервират топли или не, подходящи за мезе към бира или червено вино.

Зелена великденска супа

Няма начин в началото на пролетта, около Великден, да не спомена за зелената великденска супа. И така..

1с. л масло
1с. л пшеничено брашно или нишесте
1 кубче зеленчуков бульон
пресен магданоз
див чесън
пресен копър
листенца свежа коприва, спанак.. каквото има под ръка
3-4 склидки чесън
1 алабаш
50мл млечна течна сметана
сол
поне 1/2л. гореща вода
варено яйце

Сгорещява се маслото и брашното/нишестето се запържва съвсем леко и внимателно с разбъркване, за да не стане на бучки. Добавя се горещата вода и натрошеното кубче бульон, разбърква се. Добавят се всички зелении, нарязани на ситно, също алабаш и пресован чесън, солчица. Ври до омекване. Пасира се и в сместа се добавя сметана до повторно сгорещаване на супата, тогава се маха от огъня. Сервира се с резен варено яйце, в случая - яйчице от пъдпъдък. Или с малки кубчета сухар и/или шунка, според вкуса ;-)

Спаначени шатри

Ако децата (и не само те ;-) ) ви попитат какво се случва с неизядените и несборени Великденски яйца, може да отговорите нагледно:


This photo is not mine!

Би било интересно, нали? :-D

Тези дни си спомних, че като дете у дома оставаха много от Великденските яйца: сборени-преборени, но не изядени. Особено на мен никак не ми бяха вкусни. И сега не ми се харесват :-D Но пък вложени в рецепта, придружени с нещо друго, особено зелено.. хм, чудесно се получава!

Харесват ми рецептите на Нанита, Танита, Диани, Йоана, Дани. И да не забравяме руло 'Стефани' на Христина - може и във вариант кюфтета както при Златина и Лоис :-)

Също имам предложение за остатъка от Великденски яйца:

Тарталети от многолистно тесто със спаначен пълнеж и яйце

3а 3бр.:

пакет (300гр) многолистно (бутер) тесто
200гр замразен спанак
80гр бяло сирене
3 сварени яйца
2-3 скилидки чесън
1с. л смляно тиквено семе
пресен магданоз, див лук
прясно мляко, мазнинка, сол

Яйцата се обелват. Спанакът се размразява и отцежда от водата. 3адушава се в малко мазнинка и сол. Като поомекне се добавя ситно нарязания магданоз, див лук, пресован чесън, тиквено семе и после се разбърква с натрошеното, намачкано с вилица сирене.



Разгъва се тестото и от него се изрязват 6 кръга с по около 2см по-широки от диаметъра на тарталетените форми. Формите се намазват с мазнинка и в тях се полагат долните кръгове, надупчват се леко с вилица



и застилат със спаначената смес. В средата на всяка тарталетка се поставя по яйце,



посолява се и се покрива с тестен кръг. Всички 'капачета' се нарязват съвсем леко, повърхностно с остър нож. От тестените остатъци се изрязват малки фигурки (цветчета, звездички..) и се поставят най-отгоре, в средата:



Намазват се с прясно мляко и се пекат на умерена фурна, средна скара.
След като са готови, за 5мин. се оставят във формите,



след това се вадят безпроблемно.



Сервират се топли.



Описвайки рецепта с многолистно тесто.. хм, никога не съм напълно сигурна, че тя би могла да се реализира с бутер-тестото в България със същия успех. Съжалявам за което.

Реших да добавя малко, веднъж вече спомената из коментарите, информация:
Бутер-тестото, което се продава в родината е многолистно тесто, което е еквивалент на тукашното Plunderteig. Често ползвам обаче (както в случая) Blätterteig - също многолистно тесто, но за разлика от първото във второ няма готварска мая. По време на печене тестото набухва и се разлиства, което се предизвиква от образуващата се водна пара в него, която се изпарява по време на печенето и тестото изменя формата си - надига се и набухва. Същевременно маслените слоеве действат като бариера - ограничават изпаряването на водното съдържание, като го задържат между тестените слоеве и стабилизират тестената конструкция. Съществуват няколко вида Blätterteig, един на друг сходни, но и носещи специфични особености в приготвянето, съответно по-различни качества при оформяне на тестени произведения и изпичането им. Основната разлика е отсъствието на мая и наличието и на други продукти освен брашно, сол, вода и мазнина, разбира се. Filo, Strudel и Yufka-тесто са сходни видове с функцията на многолистно тесто, но от няколко кори т.е. това е вторичен ефект. В тях има и мляко, захар.. дори яйце.. Но характерно за многолистното тесто (Blätterteig и Plunderteig) е слоенето (tourieren) - обработката на тестото със слой мазнина (масло или маргарин) и оттук: обикновено и двойно слоене-туриране. При един обикновен тур тестото е сгънато 3 пъти. При двоен тур тестото се сгъва в 4 слоя. По правило многолистното тесто тип Blätterteig получава два пъти обикновено слоене и два пъти двойно т.е. в края на процеса тестото съдържа 3x3x4x4 = 144 маслени слоя и 288 тестени слоя.
Популярната представа, че многолистното тесто има 1000 слоя вероятно е породена от френското название на тестото „mille feuille“ (хиляда листа). Класическото приготвяне се състои обаче от 6 единични турове, съответно 730 тестени слоя. Съществено е и още нещо: вида и броя турове зависи от съотношеието тесто: мазнина, например (на 1000гр тесто):

200гр мазнина = 2 обикновени тура = 9 слоя
300гр мазнина = 1 обикн. тур и 1 двоен = 12 слоя
900гр мазнина = 3 обикн. и 1 дв. = 108 слоя

Приготвянето на многолистно тесто е изключително механизирано.

пп. Направих си труда да преведа някои основни неща за многолистното тесто, тъй като статията, която съществува на български в уикипедия е просто виц..

Наистина съжалявам, че в родината няма разнообразие на многолистно тесто. Надявам се за в бъдеще да има.

Ядливи мухоморки :-)

Това е съвсем реално, много лесно и ефектно предложение за остатъка от Великденските яйца, чиято реализация направих специално за пъстрия, весел и любим сайт КРОКОТАК, с личните ми поздрави и симпатия към Дани и цялото Крокоташко семейство :-)

За по изключение ядливите мухоморки е необходимо следното:

средно големи домати и/или чери-доматки
твърдо сварени яйца и/или пъдпъдъчи - на брой колкото броя на доматите
1с. л крема-сирене или сирене тип 'Филаделфия'
зеленинка някаква: полска салата, маруля, тип 'Айсберг', магданоз

Доматите се измиват и почистват от семената, издълват се ето така:



Яйцата се обелват и долната им част леко отрязва, така че да могат да стоят. Нахлупват се доматите като шапки върху яйчицата и върху им се шприцоват бели точки от сиренето:



Добавя се зеленинка и гъбките са готови :-)



Ако не знаете как се прави фунийка, с която да шприцовате, проследете следните нагледни обяснения:



Необходими са пергаментова или Butterpapier, ножичка и 'тел-бод'.



И равнобедрен правоъгълен триъгълник от хартията. Най-лесния начин за постигането му е хартията да се сгъне по следния начин:



И се срязва по прегънатото:



Ето го правоъгълния равнобедрен триъгълник - бъдещ шприц:



След което острите ъгли се завиват така, че да съвпаднат с правия ъгъл:



Ето така:



Вече имаме фунийка:



Използваме 'тел-бодът', за да я фиксираме



и не се разгъва:



Фунийката е готова и се пълни с крема-сиренето, което се избутва добре към върха и фунийката се прегъва няколко пъти, за да не излиза съдържанието, едновременно да е удобно за шприцоване:



Едва тогава връхчето на фунийката се отрязва съвсем малко и шприцът е готов:



Гъбките са едно вкусно и весело (след)великденско предястие и за деца, и за възрастни :-D