През моите прозорци..

Преди известно време от Зорница получих този къс небе, заснет от нейната тераса:



и макар в категория 'Аwards', това всъщност е подарък-усмивка, с надежда и позитивизъм! Благодаря :-)

Мина вече достатъчно време, че да намеря възможност, а и хрумка за продължение и развитие на идеята: подсети ме Златина :-)

Дните вече видимо се скъсяват, а нощите са хладни и тъмни.. летните бури намаляват, за сметка на обикновеното дъждовно време, есента напомня за идването си. Вчера бе вероятно последната за тази година лятна буря, изключително емоционална :-D Снимах момент от нея: силно впечатлена, изскочила боса на терасата с фотоапарат в ръце и развята от вятъра коса.. :-)))



Това всъщност e парчетo небе, видяно и заснето от моята тераса.

Превръщам го на свой ред в подарък за вас, драги посетители и читатели на блога :-)

И специална частица от мен, за вас приятели: Марианка, Мими, Диани, Латинка, Люба, Ирина, Таня, Габи, Злато, Теменужка, Дария, Петя.. ако ви харесва идеята: 'Какво се вижда от моите прозорци?' бихте могли да продължите. Споменавам само вас тук в поста си, тъй като си мисля, че идеята за продължение би ви допаднала наистина. Разбира се, всеки читател на блога, би могъл да се възползва от хрумката :-)

Сърдечен поздрав и бъдете здрави! :-)

пп. Ако се чудите какво е това на снимката - модерна фабрика за преработка на отпадъци - Spittelau. Още малко снимки..

А такава е гледката днес от терасата: