Вита ягодова - Primavera

Как лети само времето.. отново бе Благовещение, Лазаровден, Цветница - все прекрасни пролетни празници! Отново е пролет и още една година повече от деня, в който съпружето и аз си дадохме обещание да сме заедно: и в добри, и в лоши времена :-) Както вече се досещате, мили читатели, за годишнината от сватбата ни направих тази торта: отново пролетна, тъй като това е сезонът, който харесвам най-много..

Тестото е, както винаги това, което използвам за руло:

8 жълтъка
4 белтъка
100гр. захар
80гр. брашно
20гр. пшеничено нишесте
1ч.л настъргана лимонена кора
щипка сол

и тъй като тортата, макар и малка, е двуетажна - двойна доза от продуктите. Като от всяка доза, преди да се разпредели тестото в тава с размери 40х30см, се заделя по малко от него за основен блат. Изсипва се мъничко тесто в кръг върху готварска хартия и се заравнява - за долнен етаж с диаметър 19см и за горен с диаметър 14см.

Разбъркват се жълтъците с лъжица захар, щипка сол и лимонена кора. Белтъците се разбиват на сняг с останалато количество захар. Към тях постепенно се прибавят жълтъците. Последно към сместа се прибавя леко и постепенно пресятото брашно и нишестето. Мъничка част се отделя, разпределя в кръг с диаметър 20см - за основен блат на тортата. Останалото се изсипва в тава с размери приблизително 40х30см застлана с готварска хартия.Пече се на средна скара в предварително загрята фурна 230°C-240°C около 8-10мин. Когато е готово тестото се обръща върху влажна кърпа, хартията се маха и завива на руло. Охладено се намазва с предварително направения крем:

250гр маскарпоне light
400мл течна (36%) сметана
2 пакетчета фиксатор за сметана (на Dr.Oetker)
500гр фина, неовкусена (0,1%) извара
100мл десертен ягодов сос
150гр пресни ягоди

Разбива се сметаната с пудрата захар и фиксатора на сняг. Отделно се смесват и хомогенизират маскарпоне, извара, десертен сос (пудра захар, ако е необходимо, на вкус). Ягодите се измиват, почистват и нарязват на дребни кубчета. Разбитата сметана и изварената смес се разбъркват внимателно. Разпределя се така приготвения крем върху предварително опеченето и поохладено бисквитено тесто, което е оразмерено и разрязано на ивици (два блата с по 4 ивици, с ширина 7см и дължина около 40см), наръсват се с нарязаните на ситно ягоди. Завиват се две тортички: голямата се стяга с регулиращ се тортен ринг, а малката (заради твърде малкия диаметър - със свежо фолио). Ето я стегнала и изравнена (отрязвам преди да махна свежото фолио):



Тук е момента да подчертая, че блатовете на тази торта не се сиропират: ягодите съдържат голямо количество вода, което заедно с влагата от изварата и сметаната се поемат от тестения блат. Ако допълнително се пулверизира или сиропира, трябва да се очаква това да доведе до невъзможност за покриване на тортата и/или размекване на захарното покритие въпреки масления крем! Добре е да се внимава при завиването: ивиците да се редят наистина вертикално и с равномерно разпределен крем, така че и разрезът в последствие да е също приятна за окото гледка.



Евентуални наранявания и дефекти се заличават и подобравят чрез масления крем и заглажденето му - важно условия за гладко покритие.

Ден тортата стяга в хладилник, на следващия се покрива, на третия украсява и сглобява. Разрязва се след 3-я ден, когато е идеална: стегната откъм крем, равномерно овкусена от влагата преминала в блатовете. Чудесна на вкус!





Мисля, тортата е още по-подходяща от първата пролетна като развитие на сезонната тематика: Лято, Есен и Зима. Основната разлика е в цветята по борда и гнезденцето с птичето - Син синигер (Parus caeruleus) :-) Благодаря, Люба, за вдъхновяващите ти снимки!







С нетърпение очаквам пролетта да потопи всичко в свежи цветове и зеленина. Тогава разходките из парковете и градините са невероятно изживяване след дългата зима.. Удоволствието е пълно с подскачащите близо-близо катерички и синигерчетата, които кацат дори на дланта и кълват от семенцата-подарък :-D