3а форма с диаметър 15см и поне 15см височина:
550гр брашно
35гр свежа мая
1с. л захар
250мл прясно мляко
100гр стафиди
50гр оранженат (кандирани портокалови корички)
50гр цитронат (лимонови кандирани корички)
20гр ром
200гр меко масло
150гр захар
8 жълтъка
щипка сол
ванилия
Прясното мляко се затопля и в него се размива маята, с добавяне на 2с. л брашно и 1с. л захар - всичко това се изсипва в подходящ достатъчно голям съд, в който по-късно ще бъдат добавени останалите продукти. Покрива се и оставя на топло да втаса за десетина минути.
Стафидите, оранженатът и цитронатът се смесват и заливат с рома.
Мекото масло заедно със захарта се разбива на кремообразна смес. Един след друг с внимателно бъркане се прибавят жълтъците. Тази смес заедно с пресятото брашно, с щипка сол и ванилия се изсипват в съда с маята. 3амесва се меко и гладко тесто. Покрива се, оставя се на топло да втаса, за около 15 минути.
Прибавят се стафидите и кандираните цитросови корички, тестото се премесва и отново оставя да втаса - за около 20-25мин. докато да увеличи почти двойно обема си. Тясната висока форма за печене се 'облицова' с готварска хартия и в съда внимателно се изсипва тестото. Отново за кратко втасва.
Пече се на 200°C за около 15мин., след което температурата се намалява на 180°C и пече още около час. Проверява се с метален шиш. Вече готов, куличът се изважда от фурната и едва след 20-на минути изважда от формата.
По желание се залива със захарна глазура и украсява с кандирани плодове.
Изключителен вкус!
Невероятно вълшебство, като всички останали, които публикуваш! Скоро те открих тук (благодарение на Йоана) и вече всеки ден те следя. За мен ти си един кулинарен скулптор и създаваш произведения на изкуството. Браво, Дими!
AntwortenLöschenТрогната съм от вниманието ти, Мира! Благодаря ти за милите думи!
AntwortenLöschenСърдечен поздрав и много :-))
Права си Дими, ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ВКУС!!!
AntwortenLöschenКато първо за мен печиво от козуначен тип се получи задоволително, но имам още работа до постигане на по-добър резултат. Надявам се да ми помогнеш малко :)
Тестото се получи доста лепкаво (а не меко и гладко) и не успях да оформя топка. Прибавих още 2-3 супени лъжици брашно за доомесване, но изглеждаше че ще е нужно много повече, докато стане гладко и не посмях да добавя, за да не получа твърдо тесто, което няма да втаса. Втаса си така, лепкаво.
При второто втасване също беше лепкаво.
След изпичането се получиха големи кухини под хрупкавата коричка, добре изпечено тесто с лееека загадка на глетавост. Трябваше ли да доомеся с повечко брашно?
Привет, Мира!
AntwortenLöschenРадвам се, че на вкус куличът ти е допаднал!
За тестото: то е по-скоро рядко и клони към кексово, отколкото към козуначеното тесто, каквото познаваме по традиция. Това е и основната разлика между руския обреден великденски хляб и нашия си козунак. Тестото се разбърква в смисъл на замесва, но не се меси - както си забелязала - твърде лепкаво е за подобна манипулация. Тестото по консистенция и свойства не прилича на козуначеното т.е. в сравнение с него е рядко и лепкаво, с наличие на по-малко количество брашно, но именно заради това е в състояние да се опече във височина от минимум 15см при диаметър също 15см. Опечен куличът е лек, с множество въздушни кухинки, а не на конци, с нежен, фин вкус, с препечена коричка и стени, но пухкава, леко трошлива и ронлива вътрешност.
Предполагам, че си се почувствала неуверена именно в сравнението, което си направила между полученото непознато (странно) и познатото вече - твърдо, гладко и нелепнещо, компактно козуначено тесто..
Надявам се, че при евентуален втори опит, резултатът ще се получи оптимален :-)
Поздрави!
Значи се е получило точно както трябва да бъде!!!
AntwortenLöschenБлагодаря ти, Дими!
Усмихнат и слънчев снежно-приказен ден! ...и вкусен, разбира се :)
Да, Мира. Прибавените лъжици брашно не са били необходими всъщност.. ;-) Нищо :-)
AntwortenLöschenБлагодаря за интереса, за хубавите пожелания!
На свой ред:
спорна, здрава и уютна февруарска седмица :-)